Душевно здраве

Стокхолмски синдром: Когато заложниците симпатизират на похитителите си

Ако някога сте чували за странни случаи, при които жертвите на отвличане съжаляват, харесват или дори оправдават действията на похитителя, това е пример за синдром на Стокхолм. Напоследък обаче дефиницията на Стокхолмския синдром става все по -широка. Той не обхваща само случаите на отвличане, но включва и случаи на насилие като домашно насилие и насилие при запознанства.

Разгледайте произхода на Стокхолмския синдром

Стокхолмски синдром Стокхолмският синдром е термин, измислен от криминалист и психиатър Нилс Бежерот. Бежерот го използва като обяснение за психологическите реакции, които изпитват жертвите на заложници и насилие.

Името Стокхолмски синдром е взето от случай на банков обир на Sveritges Kreditbank, извършен през 1973 г. в Стокхолм, Швеция. Този грабеж започна, когато екип мошеници на име Ян-Ерик Олсон и Кларк Олофсон нахлуха в банката и взеха четиримата банкови служители, хванати вътре като заложници. Заложниците са затворени в трезора за пари ( трезори) за 131 часа или около 6 дни.

Докладите на полицейското разследване показват, че докато са били заложници, жертвите са получавали различни жестоки манипулации и заплахи за смърт. Когато обаче полицията се опитва да преговаря с двамата разбойници, четирите заложници всъщност помагат и предлагат съвет на Ян-Ерик и Кларк да не се отказват от полицията.

Те дори критикуваха усилията на полицията и правителството за нечувствителност към възгледите на двамата разбойници. След като двамата разбойници бяха хванати, четирите заложници също отказаха да свидетелстват срещу Ян-Ерик и Кларк в съда.

Вместо това заложниците твърдят, че разбойниците са върнали живота си. Те дори казаха, че се страхуват повече от полицията, отколкото от двамата разбойници. Не по-малко интересно, единствената жена заложница в обира всъщност признала любовта си към Ян-Ерик, докато не се сгодили.

Оттогава подобни случаи са известни още като Стокхолмски синдром.

Стокхолмският синдром е форма на самозащита

Стокхолмският синдром или Стокхолмският синдром е психологическа реакция, характеризираща се с чувство на симпатия или привързаност, което възниква от жертвата на отвличане към извършителя.

Стокхолмският синдром се появява като механизъм за самозащита, който може да бъде осъществен съзнателно или несъзнателно от жертвата. По принцип реакцията на самозащита кара човек да проявява поведение или отношение, противоположно на това, което действително чувства или би трябвало да прави.

Този механизъм за самозащита се прилага единствено от жертвата, за да се предпази от заплахи, травматични събития, конфликти и различни негативни чувства като стрес, тревожност, страх, срам или гняв.

Жертвата всъщност съчувства на извършителя

Когато отвличането на заложник или жертва на домашно насилие се намира в плашеща ситуация, жертвата ще се чувства ядосана, засрамена, тъжна, уплашена и ще мрази извършителя. Носенето на тежестта на тези чувства за дълго време ще направи жертвата психически изтощена.

В резултат на това жертвата започва да формира защитен механизъм, като формира реакция, която е напълно противоположна на това, което всъщност се чувства или трябва да се направи. Така страхът ще се превърне в съжаление, гневът ще се превърне в любов, а омразата ще се превърне в солидарност.

В допълнение, някои експерти казват, че действията на заложника като хранене или поддържане на жертвата жива всъщност се превеждат като форма на спасяване.

Това може да се случи, защото жертвата чувства, че животът му е застрашен. Докато единственият човек, който може да го спаси и приеме, е самият извършител. Независимо дали става въпрос за храната, дадена от извършителя, или просто оставянето на жертвата да живее.

Типични симптоми на Стокхолмския синдром

Стокхолмският синдром е разстройство. Всъщност експертите са съгласни, че това състояние е форма на нездравословни взаимоотношения.

Точно както здравословните проблеми като цяло, синдромът на Стокхолм също показва признаци или симптоми. Най -характерните признаци и симптоми на синдрома на Стокхолм са:

  • Генерирайте положителни чувства към похитителя, заложника или извършителя на насилие.
  • Развитие на негативни чувства към семейството, роднините, властите или общността, които се опитват да освободят или спасят жертвата от извършителя.
  • Показва подкрепа и одобрение на думите, действията и ценностите на извършителя.
  • Има положителни чувства, които възникват или се предават открито от извършителя към жертвата.
  • Жертвата съзнателно и доброволно помага на извършителя, дори да извърши престъпление.
  • Не искате да участвате или да участвате в усилия за освобождаване или спасяване на жертвата от извършителя.

В някои случаи жертвата дори може да почувства емоционална близост с извършителя. Интензивното взаимодействие и комуникация между извършителя и жертвата, която обикновено е изолирана, може да накара жертвата да види приликата си с извършителя, независимо дали социално, емоционално или психологически. Така че оттам жертвата може да породи състрадание и съчувствие към извършителя, дори обич.

Усилията за рехабилитация на хора със Стокхолмски синдром

Добрата новина е, че хората със синдром на Стокхолм могат да се възстановят, въпреки че не може да бъде мигновено. Обикновено медицинският екип заедно с психолог ще препоръчат на пострадалия да се подложи на рехабилитация.

Продължителността на този период на рехабилитация ще варира за всеки човек, защото зависи от това колко силна е връзката с извършителя и дали жертвата все още общува с извършителя.

Както при повечето случаи на сериозна травма, трябва да се следва поддържащ подход и психотерапия. Обърнете внимание и подкрепа от семейството или най -близките роднини също са много необходими. Особено ако жертвата има усложнения като депресия.

Моралната подкрепа от страна на най -близките до жертвата може да направи процеса на рехабилитация по -оптимален, така че шансовете на жертвата да се възстанови бързо от този синдром също са по -големи.

$config[zx-auto] not found$config[zx-overlay] not found