Цветовете на човешките очи варират, има черни, кафяви, лешникови или зелени. Виждали ли сте обаче хора с лилави очи? Може ли човек да има лилав цвят на очите естествено? Вижте фактите тук.
Някой наистина ли има лилави очи?
Оказва се, че това е просто мит, циркулиращ из киберпространството. Този лилав цвят на очите е известен като Генезис на Александрия. Това състояние е мит за перфектния човек, който е имал лилави очи от ранна детска възраст. Митът за тази рядка генетична мутация се разпространява в интернет от 2005 г.
Александрийският мит има някои странни и неясни истории за произход. Този мит твърди, че хората с това състояние се раждат с лилави очи или че цветът на очите им се променя в лилав малко след раждането.
В допълнение, хората с това състояние също имат бледа кожа и пропорционално тяло, което не наддава, и имат добра имунна система.
Твърди се, че тези перфектни хора са живели над 100 години и са произвеждали много малко телесни отпадъци.
Генезисът на Александрия не е реално медицинско състояние. Има обаче реални условия, които могат да повлияят на цвета на очите.
Промени в цвета на очите при раждането
Цветът на човешкото око се определя от частта от окото, наречена ирис, която представлява оцветен кръг около зеницата, който контролира колко светлина влиза в окото.
Обезцветяването на ириса се дължи на протеин, наречен меланин, който също присъства в косата и кожата. Клетките, наречени меланоцити, произвеждат меланин, когато окото е изложено на светлина.
Меланоцитите в окото на новородено никога не са изложени на светлина, така че не са напълно активни. Меланоцитите стават по -активни през първата година от раждането.
Повечето новородени имат кафяви очи, независимо от расата. Но много кавказки бебета се раждат със сини или сиви очи. Тъй като меланоцитите се активират при излагане на светлина през първата година от живота на бебето, цветът на очите може да се промени. Така очите на бебето могат да се променят от сини или сиви (нисък меланин) до лешникови или зелени (среден меланин) или кафяви (висок меланин).
Обикновено обезцветяването на очите спира до 6 -годишна възраст, въпреки че някои хора го изпитват през юношеството и в зряла възраст. Изследванията показват, че това явление засяга 10-15 % от хората от кавказката раса.
Условия, които влияят върху цвета на очите
Въпреки че се регулира от гени, има няколко условия, които могат да причинят промяна на цвета на очите.
Хетерохромия
Хората с хетерохромия имат различни цветове на ириса на очите. Например, може да имате едно синьо око и едно кафяво око.
Друга форма на това състояние, наречена сегментарна хетерохромия, причинява цветови вариации в рамките на един и същи ирис. Например, половината от лявото ви око може да е синьо, а половината да е кафяво.
Повечето хетерохромии не са причинени от определен здравословен проблем, а по -скоро поради генетични фактори. Хетерохромията рядко може да бъде признак на вродено състояние при раждане или в резултат на нараняване или заболяване.
В редки случаи може да бъде свързано с други състояния, като синдром на Хорнер, синдром на Пари-Ромберг, синдром на Стърдж-Вебер или синдром на Ваарденбург.
Синдром на Фукс Увеит
Това състояние е известно още като хетерохромен увеит на Фукс (FHU) или хетерохромен иридоциклит на Фукс. Синдромът на Фукс увеит е рядко състояние, характеризиращо се с дългосрочно възпаление на ириса и други части на окото.
FHU причинява промяна в цвета на очите. Цветът на ириса обикновено е по -светъл, въпреки че в някои случаи може да потъмнее. Според Американското дружество по увеит, FHU обикновено засяга едното око, но 15 % от хората изпитват промени и в двете.
Други симптоми включват намалено зрение. FHU може да увеличи риска от други очни заболявания, като катаракта и глаукома.
Синдром на Хорнер
Синдромът на Horner или синдромът на Horner-Bernard е група от симптоми, причинени от нарушаване на нервните пътища, водещи от мозъка към лицето и окото от едната страна на тялото.
Синдромът на Хорнер обикновено се причинява от друг медицински проблем, като инсулт, увреждане на гръбначния мозък или тумор. Понякога няма основна причина.
Симптомите на синдрома на Хорнер включват намален размер на зеницата (черната част на окото), увиснали клепачи и намалено изпотяване от едната страна на лицето.
Разликата в размера на зениците между засегнатите и незасегнатите очи може да даде вид на различни цветове на очите. Ирисът на засегнатото око може също да бъде по -светъл на цвят, когато синдромът се развива при кърмачета на възраст под 1 година.
Пигментна глаукома
Глаукома е група очни заболявания, причинени от увреждане на зрителния нерв. Това увреждане често се свързва с необичайно високо налягане в окото. Глаукомата може да причини загуба на зрението, ако не се лекува.
При пигментна глаукома цветният пигмент от окото се улавя в малки гранули, причинявайки запушване, което забавя потока на течността и повишава налягането. Това може да причини аномалии в ириса, въпреки че цветът на очите няма да се промени напълно.
Симптомите на пигментна глаукома са подобни на тези на други видове глаукома. Основният симптом е загуба на зрение от периферната страна на окото, което ви затруднява да виждате отстрани на окото.
Леченията, които включват лекарства, лазери или хирургия, могат да намалят натрупването на налягане, но е трудно да се предотврати отделянето на пигмент.
Тумор на ириса
Туморите могат да растат зад или вътре в ириса. Повечето тумори на ириса са кисти или пигментирани израстъци (като бенки), но някои са злокачествени меланоми (агресивна, животозастрашаваща форма на рак).
Туморите в ириса обикновено не причиняват симптоми, но някои хора могат да получат промяна в цвета на очите. Дебелите пигментни петна, наречени неви, могат да се променят, да станат по -големи или да издърпат зеницата в различни посоки.
Ако подозирате тумор в окото, консултирайте се с офталмолог, за да изключите меланома или да започнете лечение на рак. Лечението може да включва радиация или операция.
